понеделник, 14 май 2012 г.

постсватбено

   Свалиха от ефир "Море от любов", сякаш всички мирни граждани на България си казаха, че се обичат. Аудиторията на продукцията се състоеше от идиоти, но за сметка на това Наталия Симеонова имаше забелижителна прическа, евала на коафьора! Суетата в любовта в един момент започваш да я  заобикаляш. Принцове и принцесковци не ми трябват. Важността не е във "виж, мъжът ми е режисьор", а "виж, мъжът ми ме направи режисьор". Заради вдъхновението. Заради откритието на таланта, заради вярата и доверието в единствената муза и нататъшната подкрепа, извинявам се за клишетата. Заради почти бащинството и ученето, търпението, секса, цветовете и световете. Заради именно онези енергии, които си обменяте, за да покажете на остатъчния народ най-доброто един от друг. Караш ме дифузно да светя, толкова лесно, с едно докосване на ключа на лампата. Дали заслужаваме да случим тази любов? Достатъчно добър човек ли съм за нея? По-страшният въпрос от това дали въобще ще го срещнеш, е ами ако вече сте се срещнали. Понеже трябва да втасате преди да ви замесят в едно и да ви хвърлят в пещта. Аз си втасвам още и подозирам, че страдам от дислексика, т.е. дислекция... ааа така де дислексия. Скоро отпразнувахме едни такива отношения и беше с вкус на нещо прекрасно.
   Моля се на милостта на съдбата след година, година и половина да заживея в софийски таван с капандура и куче и интерес към архитектурното наследство. Да съм близо до всичките си обичани човеци, да няма повече заминавания. Уикендите ще закусваме с мохито и ще сме свободни да танцуваме на цигулките.

Няма коментари:

Публикуване на коментар