гледна точка

е то си е гледна точка. ОК! Мойта гледна точка е, че на тазгодишната Нощ можем преспокойно да се пуснем с шейна... Ми няма много какво да кажа, освен, че носът ми е сплескан и не може да служи за убежна точка, в която да си събирам очите. А да, и скоро прочетох, че една душа може да си изпълнява кармичните уроци в две тела в едно и също време и пространство.
.
.
.
После мнооого ме стегна главата, Божеее, човешкото въображение предели няма. Средностатистически наблюдения на средностатистическо момиче, цялата тази тема е просто модерна. Романтична. Че на човеците им е толкова приятно любовта им да устоява на столетия. А нещата навярно са неподозирано прости. Образи. Образ, който вероятно е търсен цял един живот и преоткриван в редица партньорства, аре моля те, всички бивши си приличат все по нещо, сееш ли са? Тук ще кажа, че би било справедливо и наистина учтиво от страна на живота, крайният резултат на любовта да бъде една съвършена симбиоза от качествата на всички ексове, ааау как се подмазвам. Както и да е, това е образ, който без да бъде викан, изплува и ти гъделичка стомаха, докато си вършиш там рутината и прозата. Вярване, че подобна любов може да те подобри и качествено, и количествено пффф и надяване, че отреденият за теб образ ще ти се върже на акъла. Идеята е, радост да има! Оправдаваш се с "не бе, споко тоя го познавам от супер мноо време". Това е модерно нашумяла хипотеза, която понякога ми е толкова нередна, колкото е нередно, че преди много време сънувах, че ям гълъби, имаха вкус на патладжани. И въпреки това има хора и места сякаш срещани, срещани ехеее поне... няколко пъти, не ги броя.
Ранен детски спомен: майка ми беше ушила опашка на русалка, вързала ми се на акъла, "ми ти искаше да си Ариел", ок аре да не си говорим за разказвачи на приказки, хубавото е, че вече е студено и можем да си взимаме горещи душове, а аз обичам горещите душове, не че някой го боли. Дългичко ли ти дойде?