Много си.. Ти си толкова много, а аз толкова малко.
Димът да се превърне на пясък в гърдите ми, кабернето да се развие на лозя отново през мен, а шибаният дъжд да вали на сачми, за поредно в този без лик ден. Само, за да можеш да си кажеш, чуках я в полунощ, а тя дотогава да е заспала, мислейки си, че това не е просто нощ. Когато творчеството на кой и да е ти се потопи в мъгла, да забравиш и най-чувствените имена, ще се чудиш дали поне корен квадратен от това в теб, го има и от отсрещната страна. После хората що не са щастливи, ми каза ми, че не вярва в брака, аз отвърнах, че не вярвам в л****та. Безсилно е да предотвратя чукундурски прагматизъм, пишейки за вулкани от цветни листа и сънища в гори на недействителни места. Мечта? Л****та да я преоткриваш във всяка на трийстия ден срещната жена?!?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар