за Джозефина с кадифената перелина

Момичето, с което не се поздравяваме ми каза "днес си есента!". О госпожице, Ооо Джозефина с твоята кадифена перелина, о Джозефина, бегло знаеща единствено "Даниела, която не говори", о проницателна Джозефина, кой ти спомена за Сезона. Ела да ти сипя чаша тежко тъмночервено и да ти разкажа за есента. Такива като нас живеят винаги на последните етажи. За да могат да пушат вечер с тухлените комини, да издишат заедно отдавна издишали мисли във влажната мъгла, така става. Студът заскрежава стъклото между нас, а печелившият е този, поставен от страната, на която може да се рисува с пръст. Печели, имайки правото, да решава какво следва, имайки правото да иска, а другият може само да чете безучастно по матово стъкло хлъзгави думи. Отвеяните шалове около врата не заместват ръцете с винени връхчета пак там около врата, зад ухото, топлите дрехи - с или без, листата ще продължат да капят, кога от желание, друг път от хрумванията на вятъра. Четири неспиращи времена все някога ще те докарат до другите, които обичат да пият тежко тъмночервено с есента.