Даже не искам да описвам последните си няколко седмици, но все пак е странно как един звезден оракул (за неразбралите - астролог, бе) може да ти каже кога точно ще смениш квартирата, но по належащия въпрос за личен аспект (възприеми сърказма), отговаря "не е ясно". Понеже е калъфско тея дни, но пък се опитваме да работим върху проектитииие хехехе и понеже съм калъф ги "моделирам" на ръка и google sketchup и понеже тези, които са наясно знаят какво е това и разбират, че ми е писнало и ще осъзнят защо реших да свиря на пиЯно...
Невероятното не е вероятно да ни се случи. Не е вероятно да забравя миналото и да стана от онези, които лесно обичат (толкова да е тъпинко). Не е вероятно да се радвам на писмото ти невероятно, в зелена бутилка - упорита коркова тапа, не е вероятно и да го получа, пресолените ти мисли изтрили са адресa. И етикетът му ще липсва, няма да знам с какъв вкус са разказани, в коя година са преживени, с какво месо да ги поднеса. Не, това го знам, с най-суровото, защото и краят беше си така... сив...
Невероятно би било да пратя измислена целувка в кристална бутилка, пияна от тъмен ром и преситена с никотин. Като намачканите от спомени чаршафи, ще ги събера в кристална бутилка и ще ти ги пратя със страстта си отляво. Ще си отрежа от лявата ми съвършена страна (където е любимото ти сърце) - левия ми съвършен среден пръст... със страст послание е, осезаемия ми той, поздрав!
Невероятното е твърде невероятно да стане така, че да си изпратим един на друг бутилките болни от мечти, с една дума, подхранени, ще опиша вечерята си - Мавруд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар