Когато пак ми кажеш, че си ме чакал 5-10 години, но не не не можеш, бил си мечтал, когато материализираш мечтите си ми звънни, рингтонът ми е касов, няма значение, сега снегът е захарен, на всичкото отгоре не заради сладостта, а кристалите. Най-идиотската година излазва, последна за човечеството, първа за мен. Ама то ми било толкова радостно, че следобяд ще ида да поскачам на снега и да поям снежинки. И все пак ще продължа да си купувам няколко номера по-големи дрехи, ще продължа да си оцветявам устните с червено, тежко, знаеш какво. Защото си обичам свободата и моля те никога не ми я отнемай, никога не ме ревнувай, никога не се сърди, защото обичам да съм сама, защото обичам да мълча, понякога, когато във вазата съм потопила зелен бамбук и хризантеми. Любовни венчелистчета, кучко, моля те, отброявай успехите си в банкноти, аз ще си гледам ледените кристали. И ето нещо от мен, когато създаваш спомени, винаги ги комбинирай с подходящата песен и десерт - звук и вкус, само за един. Достатъчно сълзи текоха като смола, аре стига! Сиреч искам да кажа (ако някой все още си мисли, че искам нещо да казвам), че е хубаво да си оцветяваш дните в любимите цветове, и да си хапваш от любимия сняг, и да слушаш любимата си котка да мърка ууааа, така ми идва да си прехапя устните, че да си пусна кръв! с КРЪВ правя прекрасна асоцияция и едно заключение...
Разковничето на щастието, мили мои, се крие в една думичка - "връстници", обожавам всичките си 22 години до една, знам, че и той ги обича :) не забравяй да сънуваш действието "младостта не е порок"... дъртаци?!?! пълни ташаци! днес ми е жълто. жълто. жълто...
Няма коментари:
Публикуване на коментар