Безумно много ми липсва времето, прекарано с един човек! Наде, липсват ми надувките, високите токове и тамън толкова високото самочувствие.
Ей го на, още едно съчинение разсъждение, плоско и тъпо, като атмосферата днес, виновника, за която е бесния максимализъм и желание за една кардинална промяна, каза тя и прихна в смях като чу "и ти на това любов ли му викаш". Всеки да си нарича вълненията както сметне за добре, никого не обвиням, освен химията, освен липсата й, а това ме натъжава, когато натежава. Веднъж си говорихме, разговор, потопен в нещо, което все още не разбирам. Разказа ми какво те е довело дотук, и ми показа нещо, което държеше в свитата си длан, phaaaaahaaa животът точно такъв, за какъвто мечтаех, откакто започнах да правя разлика между правилно и грешно. Различни сме хората и се чудя как успяваме да попаднем един на друг, в подходящото време, подхождайки си в различията... ето обвинявам химията и прекалената си мечтателност. Мерси Бог, че има по този свят и такива мъже с такива носове, които пък могат да понесат тежестта на характерите си, че и моят понякога, алелуя! Рядко оставяме правилно разбрани, с всмукването на цигарения дим ще опитам да всмуча смисъл да споделя...
А сега гледам насреща ми кифличка, която е прекалено тъпа, за да бъде злобна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар