Жив ташак. Добре бее, спечели ме с първото "здравствуйте".
-Я не интересую, гей плебей, нидейти докосва меня!
Опитвал се да превръне всяко "не, не, никога" в "да, да, завинаги". Любов моя! Този разказ бивало да бъде смешен, подигравайки се на самотните онанисти... не, не, искал да впива жадно устни в златната й кожа бла бла да бе, не сме чак пък толкова деликатни, че да не можем да го определим като ебане?!?!?! гледай само какво пиша, ами и на мен ли ми се разми любовта, бе. Тази вечер ще е спокойна, лека разходка до плажа с бира в ръка, за едното време неизживяно и пропиляно, неценено. Слушайки вълните, надявайки се да разкажат нещо, което чакаш да чуеш от безумно много време. Морето говори добри новини, че това, което искаш толкова силно да стане, ще стане, въпрос на време е, както всичко в туй измерение. Търпение. Надежда за онова хипер мега гигантско нещо, където спохождало хорските кратуни... а бе майна, кой друг ще седи до теб на пейката в студа да зяпате голите клони... Просто заключеие: или аз трябва да спра да зяпам дърветата, или да мина на визита из психиатричните заведения, че да срещна някой сходен. Просто не можеш да ме убедиш, че има на тази земя хетеросексуален субект, на който морето му говори, а клоните му красивеят. Все тая, предполагам, че с годините психопатските навици се израстват... Милият романтизъм се превръща в наедрял цинизъм. "Искам нещо да й направя бе, да я пошляпна уж на шега, ама и до лека болка". ХААХАха когато не можеш да си с някой, най-хубаво е да го плеснеш, оскубеш, ощипеш, обидиш, оплюеш и всичките тама прилежащи. Недей да те е яд, хубостите ще се случат, а дотогава положението ще си е жив ташак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар