Довечера предстои хубава вечер. Оу йеее! Мисля си за нещо голямо и кехлибарено в чашата ми, придружено с точно 3 цигари и горчив черен шоколад с някакъв твърде идиотски плод като вишна, "като напримерно" (както казва момиче, чието име съдържа 4 звука, к'во очакваш). Ама пък вишните цъфтят прекрасно!
Идиотщините на вишната са като чакането на нещата да се случат, нека се обосновя. Наречено е Етап 1 (мечтите ти в зародиш): чакаш голото дръвче цяла зима да си зимува. На пролет чакаш да се събуди, цъфне, да рипне пък запее, и точно тогава е най-прекрасно (етап 2: малко преди мечтата да стане реална). Цъфналата вишна, кичозна, ароматна, медодайна... прекрасност, какво да кажа. Следва моментът, в който благоволи да роди, ти, изтормозен от чакане човек, опитваш червените малки плодчета и хоп (ХОООП!!!) кисели и безсмислени (Етап Трети: непредвиденото разочарование). И сега отново бива да поизчакаш през есента и зимата, докато не дойде следващата вишна и така до безкрая, или докато някоя вишна не се окаже череша (наздраве за по-интелигентния плод). Череша чиста, без болестите и пестицидите от минало и настояще, само общото опрашено бъдеще. Колко закачливо! Идеален червен плод и прикачен идеален зелен лист с ребра, мисъл и всичко необходимо. Да, ама трябва да се чака...
И все пак не спирай да мечтаеш, драги ми смехуране, вишните цъфтят прекрасно, гледай обаче да не си останеш само с киселите им плодове и голите им клони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар