Тея па сменили дизайна на публикуване, карай, бутай да минава.
Ледена била целувката, понеже разреждал питието си с много лед, така си го обичал, не прекалено силно, а пък и ледено. Дългите разкази с времето се превръщат в преразкази, накрая съвсем се замъгляват от студа и горещия дъх. А аз изчаквах да се изпари и последната капка от ледената чаша, с времето се пълнеше с песъчинки, довяни някъде от пустините, от горещините, чернооки жени са ги целували една по една и са им пяли. След още безкрайно време на съзерцание, от чашата се раждаха момини сълзи. Малки, бели и капразни на цигарен дим главички, пияни от спомена за евтиното уиски. Вдишваха малки, бели и капризни на алкохолни глътки мечти. Дали ще разкажат на ново разказа си преразказван мисловно милион пъти ще разбера след още толкова безкрайност. Търпение. Да търпиш изчакването на времето до разходката в Борисовата, ламината поръсен с пепел от бързане и невнимание и думите казани от най-добрия и любопитен човек на света. Рок на ток. Варна, още малко и "курво, сбогом"!
Пия доста витамини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар