На датата, в която напускам това място ще правя курбан ежегодно и старателно. Тц, няма да коля кокошки, но ще набера кошница сезонни плодове, ще направя хляб, ще разлея. Ей ще събирам любимци да ядем, да пием, че оцелях след най-безмозъчния период от алтернативния живот на абстрактното си мислене, разгеле. Чисто без известен смисъл е да поправяш нещата на място загубило смисъла на мисъла си преди много време. Без известен смисъл е.
Когато търсиш "някой" все ще е "никой", не че няма да го получиш физически, сакън, ама тялото ще е ничие. Затова прави го ясно и конкретно, аз от февруари не съм пипал. Любовта се случва рядко и не с всеки, не на всеки, но когато се случи осезаема, отгоре са си казали така "любовта е да радва". Т.е. ако до теб има човек, който те радва, ти съответно ще зарадваш още поне 10 човека, защото те ще се радват, че ти се радваш, те така и те ще зарадват по още 10 човека и т.н. Като радостта покраищата намалява разбира се, нали сме реалисти, но все пак я има, че сме и малко оптимисти! И достигаме до една дългосрочна масова идилия, светът става едно по-радостно място човек да живее и Енрике Иглесиас да спре да пее.
* * *
Живяло някъде не много в дълбокото на морето едно червено водорасло, живяло, за да бъде уловено от почиващия, искал да събуди почиващата, лежаща не на шезлонг, а на пясъчна кърпа, живяло това червеноморско водорасло съвсем не безсмислено, а да бъде подхвърлено на лявата й ръка, да я събуди, стресне, охлади и разсмее. Всеки ден почиващия влюбвал почиващата още. Залезът пък заспал. После се прибрали заедно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар