четвъртък, 28 юни 2012 г.

не обичам да им мисля заглавия

Прекалено чудовища се навъдиха по света. Виж ги навън крякат, хвърчат злини, таласъми, извънземни чинии, гълъби, нокти и човки. Писъци, на чайки, на хора. Въпросът е в отговора към една болна глава да има присъствие от другата страна, също топло и добро, на което да духнеш в ухото, да кажеш "а бе, страх ме е от тази лошотия, плява". Това не е поредната абстракция. Също може да се каже така: за какво да си показваш на влечуго гърдите, което не ти разбира сълзите? Светът няма да бъде спасен, спасява те само от злото с едно духване в ухото. Ще продължаваме да не отделяме нужното внимание на това, че другото присъствие гони караконджурите с доброта, сигурно ще има двудневна брада. И този месец не се е заченал непорочно спасителя, но все някъде из цъфтежа на ръжта съществува едно реципрочно, което да поправи грешките ти. Искам да кажа, че от "опит" глава боли. Влечуги в леглата, неразбиране в главата. Съжалявам, голям процент от населението не си е специално едно на друго.
Много искам да изкарам едно 3, абсурда на обазователната ми помия да се свърши и да си прикача свободата. Блогът е едно публично упражнение, а аз съм Сергеева, ама нито баща ми е руски олигарх, нито мъжът ми е бирен магнат, колкото и да не ми се вярва. Във варна от всяка крачка можеш да си купиш дубльонка или шуба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар