"Дани, на терасата валят рози и ние не знаем откъде идват!" (по истински слуай). Толкова е хубаво, толкова по женски! Най жена ще станеш, когато те накра да се разбираш като такава. Като си нямал късмет крайно време е да си направиш блажена евтаназия на целия любовен живот, а после да се поставиш в елементарна житейска ситуация. Нещо като "не, не те знам, бейби, а не знам защо не мога да спра да те гледам, мей би, мей би"... Сънувах ли те някъде? Токчета, рокли, феерия и въздух, злато. Скок подскок, по женски да му подариш разговор в целувки, че те разбра жена. Скок подскок, да подариш захаросаната черешка от коктейла на приятелката си "най", че те търпи да си жена. Скок подскок, "мамо, како, бабо, много е щастливо", че са жени! По женски едно невидимо присъствие те кара да си пускаш музика докато отиваш на работа. По женски невидимо присъствие надува балона на въображението ти до края. Балонът се пукнал и ми заваляха розови листа на терасата.
Някой ден всички ще рисуваме на платна големи колкото леглата ни без да ни е страх. "Един ум разделен на две."
Няма коментари:
Публикуване на коментар