аз знам

                               *    *    *
Септемврийска Аполония. Все ще е вечер, потопена в седефен прах, такава вечер, че няма да ти се иска да видиш падаща звезда, че ще се похаби напразно едно пожелание. Няма какво да си поискаш от тази комета, защото има кой да ти каже "виж, морето пее!". В една от онези вечери, без падащи звезди.
Да го знаем, че съм едва на 22.
От сто години съм на 22.