нещо следедногодишно, битчес

По-скучнонельобовно не ти е било повече от вечност. Само "Не!" "Не!" "Не!" и прочие. Е...
В пролетта на самото си начало - януари 17С по някого си.
Именно тогава вятърът откъснал две лавандулови главички, направил ги да летят до безкрайност и си ги срещнал отново... После затанцували 17С-ов такт по някого си.
Именно тогава тревата не ги пуснала чак... докато не ги пуснала отново.
Това е да си на 24. Всичко, което можеш да направиш в момента е да направиш момента. Да си създаваме тайни за нищо в измислен смисъл. А тревата да те държи до следващия път.
Именно тогава проумяваш, че рок'енд'ролът всъщност е ''доста стар''. И се изморяваш, че дръпките и глътките всъщност те правят в "доста стар".
Именно тогава, на пук свиваш цигара, натикана със съвсем почти 250 лавандулови листа. Уж к'вото си теб. Да, онази лавандула, която пълни дробовете ти с пясък и изсушава душата ти. До бръчките в миналото ти.
На 24 се надяваме, че свързвайки бенките един на друг по гърбовете ни, ще ги превърнем в съзвездия. Само "Не"
Защото ни е рано, а историите - стари.
Знам, че най-именното тогава ще е държането на ръката, през обеления маникюр, на тъмния диван, ооо тикво, това вече го правихме, но бяхме по-стари! Всичко, което можеш да направиш в момента на 24 е да направиш момента. Именно тогава - нищо повече от всичко.

Знаеш ли, не ми се пуши, поръчай всичките бири на света, искам да прекарам времето им с теб.

После в безкрайността на двадест-и-четирите години, два лавандулови тъшака ги отвял вятърът на тъпотията и т.н....