да може да искаш да чакаш

"Аз чакам, чакам вече час"... час ли? та това е малка вечност, за радост, когато бях ученичка- "математичка" ми се случи случка, научила ме на нечовешка търпимост към глезотиите на останалите.. случки от онези, от които трябва да си те заболи, че да поумнееш (мн хитро от страна на Вселенската мъдрост, няма що!)... та излази бавно и протяжно някакво грозно време от последната тръпка насам и седя и си мисля, гледайки по някакви точки тавански (навик, придобит отскоро)... за какъв Х си рамкираш чакането, бе идиот?!?! ето ме сега чакам да стане септември, че да се изясни по кой път потеглям или чакам да настане пълнолуние, че да спра да вия срещу луната... не! пълнолудие!!! за него си струва да изчакаш повече от прилично отреденото време за чакане... чакам да срещна най-пълнолудия тип с кариран каскет, който в друг разказ бих заобиколила през отсрещния тротоар, но сега искам да чуя нещо единица по-шарено от последните булшитове, които чувам навред! аа и да ме научи да мога да искам да чакам...