Сега ще споделя за един свой страх, а бе направо фобия си е, защото днес се хванах как ГИ заобикалям по улиците! винаги съм била скептик, но всичко ми се затвърди преди 2 седмици. Спя аз тихо и спокойно в царските си покои (тц живея в студентска квартира с луда хазайка, която хич не ми е като родна майка) като се събуждам от странен шум, в смисъл на пляскане, решавам с 1/100000 от капацитета на акъла си да не обръщам внимание (за к'во пък?).. хъх.. звуците не спират... отварям плахо очи и познай какво виждат те, моите очи, които са свикнали само облаци и водопади да гледат!!! свиреп, нагъл, с кофти крачета и чоФка Гълъб се мята в другия край на стаята, и гадна перушина хвърчи та се къса!!! някакви секунди аз го гледам и той ме гледа, аз помръдвам и той така... можеш да си представиш последвалото пискане, енергичното скокване от леглото, хленченето... дълбоки следи остави тая птица в клетото ми съзнание во веки... мм не ги харесвам тези и когато пърхат, не ми допадат и когато кълват (добре де страх ме е) и не ме разбирай погрешно, идеята за птичките я обичам, те летят и мечтаят, но да го правят на 3 метра радиус от мен, много ви са моля, гълъби и гларуси! иииии сега благодарствената част, ако имах кречетало щях да го размятам, вече позната реплика! Благодаря ти Лили, че те има теб и твоята смелост да го пропъдиш с чертежите по градоустройство, те и без това друга съдба не заслужават...
п.с. остават ми цели 3 часа и 40 минути за спане...
Няма коментари:
Публикуване на коментар