Знаеш ли, доста мислих по нашия въпрос и я измислих... аз трябва да стана секретарка (да, Лили)! Секретарка в канцелария, от онези, сещаш се, с бюра, монитори, перфоратори и всичките му там принадлежащи дивотии! Ще нареждам папки, ще вдигам телефони, ще гледам празно... Ohaaa как ще се издокаросам, така делово: ризка с деколте, разбира се, панталон с ръб, мрежести чорапки (сериозно, дори и на карнавал, не ги носете, дори и под други чорапи!), очила с масивни рамки (задължителен аксесоар), фишу за разкош и цялата тая композицийка ще я обагря в малоумночерносивата гама... така, че да не се различавам от интериора, да съм достатъчно суха, статична като мебел, без възражения, без мнения! ;) И разбира се всяка сутрин, след подребата на документите и химикалките ще поднасям на Моя Шеф chocolate souffle и най-силното еспресо на света, ще му духам достатъчно дълго (на еспресото имам предвид, не вярвам, че го написах), докато не изстине, понеже HE всички го предпочитат горещо! (така е, офис мениджмънта го свързвам с грижовност)
* * * * *
Все едно, идеята ми беше... признак на порастване ли е (аз?!?! зрялост?!!?!), когато ти се прииска да обгрижиш някого, ей така, да го поглезиш с някакви дреболии като себе си, да му правиш кафе, да му връчваш захарни петлета, захарен памук, захар на бучки... дам... или ще те помисли за луда, или ако няма проблем с това, ще развие форма на диабет...
Няма коментари:
Публикуване на коментар