Гъделичкаща хладнина в 5 часа сутринта и синьо зад прозорците, пиян ми е животът в сънищата, преситен е от цигарен дим. 100 години нямаше толкова лют, чак да не искаш да уттолиш жаждата, нека да пари. Знаеш ли защо спането е истинското... заради гонитбата на онези хвърчила, които не съществуват в тези действителности, заради търсенето на качества, които никога няма да се натръшкат само в една глава, и така моногамията вечно ще си остане недорасла, наивна... хм кога ще спреш да бягаш след хора-пясъци, уж ги събираш в шепа, а те се плъзват през пръстите, преди да видиш вътрешното на клепачите си - няма ги... а бе гледай патъците ми се скъсаха и плачат от преследването на илюзии, мисли, демони, повече няма. Съхранявам най-кристалната целувка на непознатия с най-добро сърце, целият ден ще ми е прегърнат от хвъркатото му творчество. Глупачке, поетите до един измряха, докато ти сънуваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар