не се получи

   Вчера се събудих от ощипване на левия показалец, разбира се, бях сама, какво ме защипа, какво ме ухапа, не знам, надеждата най-вероятно. Понеже сезоните са в цветове и винаги най-ярки са в последния месец, ама се помнят точно 365 дни, няма как, настъпва новата година, 40 минути след наздравиците и любовта се приземяваш за жалост... и ето ги пак спомените за натрапчивите шарки. Миналият август беше бозав, тотално обезличен от тип, който подозирам, че има по-малко мозък от цветенцето насеща. Ноември- не го помня от твърде много свобода и латекс :/// Февуари- хааа син (Blue), целия в мълчаливи нощни разходки и много музика, май- ох май... беше тъмнозелен на шарена сянка, много поспалив и самотен... този август, все още не мога да го оцветя, ама майка наскоро ми каза да откъсна няколко листа босилек, аз обрулих листата на чушките, защото не съм умна. Ето какво, ще изям най-лютата чушка на света и ще те целуна по бузата, за да се отпечатам и да дразня някакви хорица. Хипотетично е, не чух за човек, който да искам да носи устните ми или ощипания ми показалец.