След като всички се убедихме колко ужасен човек съм, аз пък ще ви убедя колко прекрасен човек познавам за контраст. Просто някои вечери се случват, други - не, от келешлъка на Вселената. Та последната ми вечер беше така, осеяна със светлини и искреност. Хубаво е, когато още някой чува танца на вятъра и също като теб си пази ревностно усмивките за истинските хубости. Че и той сънува цветно, и се разочарова, когато се събужда сиво. И той някога е обичал толкова силно и не те съди, че често се връщаш в спомените си, съхранявани с усилия. И той вечер се разхожда по покривите, търсейки точно онези неща, търсени и от теб. И той разбира колко кретенски се чувстваш, когато някой те обвинява, че приемаш прекалено сериозно живота. Творец. Прекарвал е време със самотата и дълго са разговаряли, също като теб и оценява прекрасните моменти от липсата и. И той е изпитвал гняв, когато всеки отказва да види част от теб, превърната в рисунка, нещо написано, изпято, целунато. И той има черни очи, разпознавайки загадките, гонещи смисъла.
Пороците на младостта са това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар