не е нормално да е септември и да е 54 градуса... поне

Оля, този път отвори очички. Голямо дете си вече, вземи се комерсиализирай малко. Мисля си, когато пишеш нещо идея... по.. по-паунско да го нарека, песен, книга, каквото там, доколко се базираш на реални чувства, или просто осъзна, че всъщност не секса (както ни учи чичко Митко от Димитровград), ами любовта добре се продава сред отчаяните романтици. Ето тук започва леко вялото ми разочарование, понеже ми писна хората отсреща да примигват и смирено отвръщат на удара "а бе, Диди, такива неща не съществуват". Аз пък с моя болен максимализъм си мисля за момчето, за срещата, отлагам я, както като ядеш няколко неща, в чинията си отделяш най-любимото за последно. И го виждам, че ме гледа от другата страна на масата през дантеления дим, и той си пази съвършената хапка, става ни много смешно. Смеем се на онази любов за един момент, неудобна, неуместна, защото слава Богу и той не е прагматик и не му пука на прекрасния *** за 3те дименсии, в които живеем. Ето изяждаш я, хапката, хрупкава, чакана и събирана 100 години. След нея няма друго, нищо друго, задоволила е капризното ти небце и любимия ми език. И така, рошавия, поднасям ти баналния букет от думи и маргаритки - "влюбена съм", после ми се махай от облака, че съм имала ужасно много работа, казват хората. Сексът продавал, пиша цици.