дай ми малко захар

   Опааа бързаш, а най-хубавото минало вече. Моят апел към новинарския блог на BTV е простичък, като всичко около мен, след спорта и времето да има хороскоп. Ще бъде чудесно, а моите планети всичките се били набучили в 12ти дом и някакви козирози, както и да е жената лъв се осъзнавала като такава след 28... апф въобще нямах намерение да остарявам. Мисълта, че съм споделила бъдещите си творчески планове, пазени в тайна само от един, а не помня направо ме кара прекрасно да повърна или да си разбия прекрасната глава... нещо по средата. Астролозите ми го говореха, имало книги, в които са изписани със звездни букви животите ни, някои оракули можели да ги четат, направо да припаднеш от лудост. Тогава коя звездичка хитруша, попадна на грешното място, че стана така. "Първата любов, Диди, нали знаеш, ръжда не хваща", ммм още имам синина на задника от злобния й ритник, само на мен ли не ми е свидна отминалата любов, само моята ли беше преди 100 години, извратена, мъчително дълга, не поумнях след нея, полудях, още я отричам. Мили приятели, не ме обвинявайте, че сега предпочитам да се влюбвам в излюзии, мечти и таланти, не в хора, бягам от конкретния образ на човек, защото първото момче беше грозно и на всичкото отгоре омагьосано. Че съм се натикала в мехур, все обитаван от хора, внимателно подбирани през времената, не допускам други, там се случва да изчертая нещо, да нарисувам, на напиша тази глупост, все са любими неща, всичките импулси си идват... и така в блажено отшелничество наблюдавам гротеската извън сапунения мехур. Това е, просто е, казах ти.