Марче, защо приличаш на глухарче?

Помниш ли глухарената ни седмица, когато още посвещаваше банални до болка песни на някакви жени. Беше безумно светло, понякога дори бяло, сигурно си забравил. Защото правихме вино от глухарчета, бяха подарък от магазинерката, но се получи горчиво и никога не утоли желанието да си опиянен, а и аз не помогнах. И много пъти поемах дълбоко въздух за да съм сигурна, че пухчетата на нашите глухарчета ще стигнат до мъдрите ти уши и ще спреш да чуваш истината, все някога. Е не спря. И защо ме караше да се срещаме все на тавана, където настанявах призраците от миналото, когато нямаше къде да отидат. Сега и двамата чакаме да се изгубиш и ти, за да потропаш на вратата ми, да отседнеш за малко на любимия си таван. Запазила съм половин бутилка от виното на нашите глухарчета в дървен сандък за теб. Не е много, но е достатъчно да бъдеш щастлив. Ммм такива като него не се изгубват случайно, губят се единствено в превода, защото не четат между овехтелите редове.