има песен

14 часа спане, последвано от 20-минутно събуждане, още толкова въргаляне в леглото, силно желание да поспя още поне до декември месец по възможност. И дори аз опитах! 13 дни във варна се равняват на липса на каква да е воля за живот. Грешка, лош избор, ама едно време страшно ми се бягаше.
И някак си от всички тези бягства се роди чувството за принадлежност, не към място, а душите на хора. Има по един човек за нас си, усещаш присъствието му, най когато ти е било само, най в разочарование, е идвал и е закачал хризнатеми в косата ти. Въъъх! Някой ден може да извадим късмета да избягаме заедно, ще сънуваме най-радостното място. Може и да позволи да му правя вятър, когато му е топло и да го обичам, както се обича юлски ден през ноември. Детски смях, когато превръщаш симите му в канела и мед. А може и да е от хората, които не искат да бъдат обичани. Питаш се за концепцията на любовта? Слушай кака ти какво ще ти каже:

Какво най ти харесва в този град? Ами брилиянтната инфраструктура.  И така получих най-тъпият отговор на света. Градът се прави от хората!