Всяка сутрин ставам с първи петли някъде към 12, 12 и нещо, рутина, кафе, музика, няколко блога, преглед на извънредно пияното си съобщение, без отг, няма нищо, план график ... четене, четене, четене, самообучение и пак четене, накрая пиене, спане. Спане с глава под възглавницата, направо главата ми се явява възглавница на възглавницата. Няма нищо.
И мамка му още било октомври, и то с единица отпред!
* * *
Не бил много добър рибар, да го наречем приличен рибар. Хващал някакви риби, нищо особено, колкото времето да се изтече. А то как текло, сякаш наопаки, сякаш следобедът вървял към обеда в една тъпа, есенна, безкрайна неделя. Няма нищо. Ключовият момент не би изненадал никого. Никого не би се учудил на това, че в най-непредполагаемия момент, рибарят хванал едрогърдата русалка, но горкият така не вярвал на късмета си, че я оставил тя да му намисли желание. Тя направила така, че цветовете да бъдат по-ярки, люлякът да ухае по-силно, главичките на глухарчетата да бъдат по-пухкави, светът станал по-сладък от мед. И всичко това станало с една проста свирка! Не за друго, а свирката олицетворявала цялата божествена работа на една любов хахаххахаха. Съжалявам, но това русалката да ти се върже на въдицата, не може да се планира, нито контролира. Да си дойда на думата, въпреки че моето поколение израстна във време, когато девствеността е порок, а моногамията - отживелица, мерси, се намират хора. Хора, които вярват. Вярват, че сексът е начин на общуване, на обмяна чувства и доказателство за обич. Поколение, което по дяволите, вместо сексуална революция, ще извърши любовна еволюция! Нямам никакво намерение с мъжът ми да се карам за вдигнатия капак на кенефа, вместо да си подаряваме най-прекрасните нощи от остатъка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар